14 Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

17 Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им! 18 Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

3 Когато гледам Твоите небеса, дело на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си поставил, си мисля: 4 Какво е човек, че да го помниш, и човешки син, че да го посещаваш? 5 А Ти си го направил малко по-долен от ангели, със слава и великолепие си го увенчал.

7 Издига бедния от пръстта и възвишава сиромаха от праха, 8 за да го сложи да седне с първенци, с първенците на народа Си.

7 Но ГОСПОД каза на Самуил: Не гледай на вида му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото ГОСПОД не гледа на това, на което гледа човек; понеже човек гледа на лицето, а ГОСПОД гледа на сърцето.

9 Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестявате добродетелите на Този, който ви призова от тъмнината в Своята чудна светлина,

6 Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено пред Бога. 7 Но на вас и космите на главата са всички преброени. Не се бойте, вие сте по-скъпи от много врабчета.

3 Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки един измежду вас да не мисли по-високо, отколкото трябва да мисли, а да внимава да е разумен, според мярката на вярата, която Бог е разпределил на всеки.