13 И Бог каза на Ной: Краят на всяка плът дойде пред Мен, защото земята се напълни с насилие чрез тях; и ето, ще ги изтребя заедно със земята! 14 Направи си ковчег от гоферово дърво; да направиш в ковчега стаи и да го измажеш отвътре и отвън със смола. 15 Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакътя, ширината му – петдесет лакътя, а височината му – тридесет лакътя. 16 Прозорец направи на ковчега, като го изкараш един лакът нагоре*, а вратата на ковчега постави отстрани; направи го с долен, среден и горен етаж.

1 Тогава ГОСПОД каза на Ной: Влез ти и целия ти дом в ковчега, защото теб видях праведен пред Мен в това поколение.

7 И поради водите на потопа Ной, синовете му, жена му и жените на синовете му с него влязоха в ковчега. 8 От чистите животни и от нечистите животни, и от птиците, и от всичко, което се движи по земята, 9 влязоха две по две в ковчега при Ной, мъжко и женско, както Бог заповяда на Ной. 10 И след седем дни водите на потопа заляха земята.

16 И които влязоха, мъжко и женско от всяка плът, влязоха, както Бог му беше заповядал; и ГОСПОД затвори след него.

17 Четиридесет дни трая потопът на земята. И водите придойдоха и подеха ковчега, и той се повдигна над земята. 18 Водите се усилваха и прииждаха много на земята и ковчегът се носеше по повърхността на водите.

23 Всичко, съществуващо, което беше по лицето на земята, се изтреби – от човек до добитък, до пълзящи животни и небесни птици – изтребиха се от земята. Останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега.

3 Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха. 4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

6 И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил, 7 и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха. 8 И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята. 9 Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега. 10 И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. 11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята. 12 След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него.

13 В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.

15 Тогава Бог говори на Ной и каза: 16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб. 17 Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб – птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята – за да се размножават изобилно* по земята, да се плодят и да се умножават по земята.

8 После Бог говори на Ной и на синовете му с него и каза: 9 Ето, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви след вас, 10 и с всичко живо, което е с вас – птиците, добитъка и всичките земни животни, които са с вас – с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега. 11 Поставям завета Си с вас, че няма вече да се изтреби всяка плът от водите на потопа и няма вече да настане потоп да опустоши земята.

13 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде знак на завета между Мен и земята.

7 С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, и движен от страхопочитание, направи ковчег за спасение на своя дом. Чрез тази вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е от вяра.

20 които едно време бяха непокорни, когато Божието дълготърпение ги чакаше в дните на Ной, докато се правеше ковчегът, в който малцина, тоест осем души, се спасиха през вода, 21 чийто образ, кръщението, и сега ви спасява – не измиването на плътската нечистота, а молбата към Бога за чиста съвест – чрез възкресението на Иисус Христос, 22 който се е възнесъл на небето и е отдясно на Бога и на когото се покориха ангели, власти и сили.

37 И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. 38 Защото, както и в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, 39 и не разбраха, докато дойде потопът и завлече всички – така ще бъде и пришествието на Човешкия Син. 40 Тогава двама ще бъдат на полето: единият ще се вземе, а другият ще се остави. 41 Две жени ще мелят на мелницата: едната ще се вземе, а другата ще се остави.