31 но онези, които чакат ГОСПОДА, ще подновят силата си, ще се издигат като орли. Ще тичат и няма да отслабнат, ще ходят и няма да се уморят.

18 Затова ГОСПОД ще чака, за да се смили над вас, и затова ще се превъзвиси, за да ви пожали; защото ГОСПОД е Бог на правосъдие – блажени всички, които Го чакат!

14 Чакай ГОСПОДА, бъди смел и нека се укрепи сърцето ти! Да! Чакай ГОСПОДА!

13 Ако не бях повярвал, че ще видя добротата на ГОСПОДА в земята на живите...! 14 Чакай ГОСПОДА, бъди смел и нека се укрепи сърцето ти! Да! Чакай ГОСПОДА!

1 (По слав. 26) Псалм на Давид.

ГОСПОД е светлина моя и спасение мое – от кого ще се уплаша? ГОСПОД е крепост на живота ми – от кого ще се ужася? 2 Когато злодеите се приближиха срещу мен, за да изядат плътта ми – противниците ми и враговете ми – те се спънаха и паднаха. 3 Дори войска да се разположи на стан срещу мен, сърцето ми няма да се уплаши; дори и война да се надигне против мен, и при това ще имам увереност. 4 Едно поисках от ГОСПОДА, това ще търся – да живея в дома на ГОСПОДА през всичките дни на живота си, за да съзерцавам прелестта на ГОСПОДА и да размишлявам в Неговия храм. 5 Защото в злия ден Той ще ме скрие в скинията Си, ще ме прикрие в скривалището на шатъра Си, ще ме издигне на канара. 6 И сега главата ми ще се издигне над враговете ми, които ме обкръжават. И жертви на тържествуващ вик ще принеса в скинията Му; ще пея, ще пея псалми на ГОСПОДА! 7 Чуй, ГОСПОДИ, викам с гласа си! Смили се над мен и ме послушай! 8 Сърцето Ми ти казва: Търсете лицето Ми! Лицето Ти ще търся, ГОСПОДИ. 9 Не скривай от мен лицето Си, не отхвърляй в гняв слугата Си! Ти си ми бил помощта; не ме напускай и не ме изоставяй, Боже, Спасителю мой! 10 И ако баща ми и майка ми ме оставят, ГОСПОД ще ме приеме. 11 Научи ме на пътя Си, ГОСПОДИ, и ме води по равна пътека заради враговете ми. 12 Не ме предавай на волята на притеснителите ми, защото лъжливи свидетели са се вдигнали против мен и този, който издиша насилие. 13 Ако не бях повярвал, че ще видя добротата на ГОСПОДА в земята на живите...! 14 Чакай ГОСПОДА, бъди смел и нека се укрепи сърцето ти! Да! Чакай ГОСПОДА!

1 (По слав. 39) За първия певец. Псалм на Давид.

Чаках търпеливо ГОСПОДА и Той се приклони към мен и чу вика ми. 2 Изведе ме от рова на погибелта, от тинята и от калта; на скала постави краката ми и стъпките ми утвърди. 3 И сложи в устата ми нова песен, възхвала на нашия Бог; мнозина ще видят и ще се убоят, и ще се уповават на ГОСПОДА. 4 Блажен онзи човек, който е направил ГОСПОДА своя надежда и не се обръща към горделивите, нито към онези, които се отклоняват в лъжи. 5 ГОСПОДИ, Боже мой, много са чудесата, които си извършил, и Твоите мисли за нас не могат да се изредят пред Теб. Ако бих поискал да ги разкажа и за тях да говоря – те са твърде много, за да бъдат изброени. 6 Жертва и принос Ти не си пожелал; отворил си уши в мен; всеизгаряне и принос за грях не си поискал. 7 Тогава казах: Ето, идвам; в свитъка-книга е писано за мен. 8 Радвам се да върша волята Ти, Боже мой, и Твоят закон е вътре в сърцето ми. 9 Проповядвах правда в голямо събрание; ето, не въздържам устните си – ГОСПОДИ, Ти знаеш! 10 Не скрих правдата Ти вътре във сърцето си, изявих верността Ти и спасението Ти, не укрих милостта Ти и истината Ти от голямо събрание. 11 ГОСПОДИ, не задържай благите Си милости от мен; нека Твоята милост и Твоята истина ме пазят винаги! 12 Защото ме обкръжиха безброй злини, беззаконията ми ме стигнаха, така че не мога да гледам; те са по-многобройни от космите на главата ми и сърцето ми ме оставя. 13 Благоволи, ГОСПОДИ, да ме избавиш; побързай, ГОСПОДИ, да ми помогнеш! 14 Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които търсят да погубят живота ми; нека се обърнат назад и се опозорят онези, които се радват на злощастието ми.

20 Душата ни чака ГОСПОДА, Той е наша помощ и наш щит. 21 Защото в Него ще се радва сърцето ни, понеже се уповавахме на Неговото свято Име. 22 Милостта Ти, ГОСПОДИ, нека бъде над нас, както на Теб се надявахме.

5 Чакам ГОСПОДА; душата ми чака и на словото Му се уповавам. 6 Душата ми чака Господа повече от стражите – зората, повече от стражите – зората.

5 Душо моя, тихо се уповавай само на Бога, защото от Него е очакването ми.

34 Чакай ГОСПОДА и пази Неговия път, и Той ще те възвиши да наследиш земята; ще гледаш, когато се изтребват безбожните.

5 Уповавай се на ГОСПОДА с цялото си сърце и не се облягай на своя разум. 6 Във всичките си пътища познавай Него и Той ще прави равни пътеките ти.

3 И не само това, но се хвалим и със скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, 4 а твърдостта – опитност, а опитността – надежда,

11 подкрепяни с пълна сила според мощта на Неговата слава, за да издържите и дълготърпите всичко с радост,

7 И така, братя, бъдете търпеливи до Господното пришествие. Ето, земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и дълго търпи за него, докато получи и ранния, и късния дъжд. 8 Бъдете и вие търпеливи и укрепете сърцата си, защото Господното пришествие наближи.

11 Ето, облажаваме онези, които са останали твърди. Чули сте за твърдостта на Йов и сте видели края от Господа – че Господ е много жалостив и милостив.

22 Тъй като сте очистили душите си чрез послушание на истината за нелицемерно братолюбие, любете се един друг горещо, с чисто сърце, 23 тъй като се новородихте не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието слово, което живее и трае (до века). 24 Защото: „Всяко създание е като трева и цялата му слава – като цвят от трева. Тревата изсъхна и цветът є окапа, 25 но словото Божие трае до века." И това е словото, което ви е благовестено.

9 Господ не забавя това, което е обещал, както някои смятат това за забавяне, а дълго ни търпи; понеже не иска да погинат някои, а всички да достигнат до покаяние.

1 Тогава небесното царство ще се сравни с десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. 2 А от тях пет бяха разумни и пет – неразумни. 3 Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си. 4 Но разумните заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си. 5 И докато се бавеше младоженецът, се додряма на всичките и заспаха. 6 А посред нощ се нададе вик: Ето, младоженецът (идва)! Излизайте да го посрещнете! 7 Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си. 8 А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват. 9 А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас. По-добре идете при продавачите и си купете. 10 А когато те отидоха да си купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори. 11 После дойдоха и другите девици и казаха: Господи! Господи! Отвори ни! 12 А Той в отговор каза: Истина ви казвам: не ви познавам. 13 И така, бдете! Защото не знаете нито деня, нито часа, (в който Човешкият Син ще дойде).