Língua

21 Смърт и живот има в силата на езика и които го обичат, ще ядат плодовете му.

2 Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

3 Ето, ние слагаме юзди в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло. 4 Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и да се тласкат от силни ветрове, пак с много малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията. 5 Така и езикът е малка част, но с големи неща се хвали. Ето, съвсем малък огън, а колко голяма гора запалва! 6 И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.

7 Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството; 8 но езика никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова.

9 С него благославяме Бога и Отца и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие! 10 От същите уста излизат и благословение, и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така. 11 Изворът изпуска ли от същото отверстие и сладка, и горчива вода? 12 Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата – смокини? Така също и солен извор не може да дава сладка вода.

15 С дълготърпение се склонява управител и мек език троши кости.

18 Има такъв, чието необмислено говорене пронизва като меч, а езикът на мъдрите е изцеление.

19 Истинни устни ще устоят навеки, а лъжливият език ще трае за миг.

19 В многословието грехът е неизбежен, а който въздържа устните си, е разумен.

28 Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си – за разумен.

26 Ако някой счита себе си за благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

1 (По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид.

Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

12 Кой е човекът, който желае живот и обича дълги дни, за да види добро? 13 Пазє езика си от зло и устните си от лъжливо говорене.

30 Устата на праведния произнася мъдрост и езикът му говори правда. 31 Законът на неговия Бог е в сърцето му, стъпките му не ще се подхлъзнат.

28 И езикът ми ще шепне за Твоята правда и за Твоята хвала всеки ден.

4 Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.

2 ГОСПОДИ, избави душата ми от лъжливи устни и от измамен език!

3 ГОСПОД да изтреби всички ласкателни устни, езика, който говори високопарно, 4 всички които са казали: Ще надвием с езика си, устните ни са с нас – кой е господар над нас?

9 Унищожи, Господи, и раздели езика им, защото в града видях насилие и свада.

9 Затова и Бог Го възвиси най-високо и Му даде Името, което е над всяко друго име; 10 така че в Името на Иисус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества 11 и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бог Отец.

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.

36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден. 37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

5 А ГОСПОД слезе да види града и кулата, които градяха човешките синове. 6 И ГОСПОД каза: Ето, един народ са и всички имат един език; и това е само началото на тяхната дейност; и вече няма да им бъде невъзможно нищо, което биха намислили да правят. 7 Елате, да слезем и там да разбъркаме езика им, така че един на друг да не разбират езика си. 8 Така ГОСПОД ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя и престанаха да градят града. 9 Затова той се нарече Вавилон*, защото там ГОСПОД разбърка езика на цялата земя; и оттам ГОСПОД ги разпръсна по лицето на цялата земя.