Milagres de Jesus

27 А когато Иисус си отиваше оттам, Го последваха двама слепи, които викаха и казваха: Смили се за нас, Сине Давидов! 28 И като влезе вкъщи, слепите се приближиха до Него; и Иисус им каза: Вярвате ли, че мога да сторя това? Те Му казаха: Да, Господи. 29 Тогава Той се допря до очите им и каза: Нека ви бъде според вярата ви. 30 И очите им се отвориха. А Иисус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не узнае това! 31 А те, като излязоха, Го разгласиха по цялата онази страна.

29 И когато излизаха от Ерихон, голямо множество Го следваше. 30 И ето, двама слепи, седящи край пътя, като чуха, че Иисус минавал, извикаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 31 А множеството ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! 32 И така, Иисус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя? 33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни! 34 А Иисус ги съжали, допря се до очите им и те веднага прогледнаха и Го последваха.

22 След това дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един сляп и Му се молиха да се докосне до него. 23 А Той хвана слепия за ръка и го изведе вън от селото; и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо? 24 А той, като повдигна очи, каза: Виждам хората; защото виждам неща като дървета, които ходят. 25 После пак положи ръце на очите му и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно. 26 И го изпрати у дома му, като каза: Не влизай в селото, (нито казвай това на някого от селото).

31 И като излезе пак от тирската и сидонската страни, дойде към Галилейското езеро през средата на декаполските области. 32 И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се молеха да положи ръка на него. 33 Иисус го отведе настрани от множеството, сложи пръстите Си в ушите му и като плюна, се докосна до езика му; 34 и като погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, тоест: Отворє се. 35 И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше ясно. 36 И им заръча на никого да не казват за това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те разгласяваха; 37 и се чудеха твърде много и говореха: Всичко върши добре: и глухите прави да чуват, и немите да говорят!

46 След това дойдоха в Ерихон. И когато Той излизаше от Ерихон с учениците Си и с едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, който беше сляп, седеше край пътя и просеше. 47 И когато чу, че това е Иисус Назарянинът, започна да вика, като казваше: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен! 48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен! 49 И така, Иисус се спря и каза: Повикайте го. Повикаха слепия и му казаха: Дерзай, стани, вика те. 50 И той хвърли дрехата си и скочи, и дойде при Иисус. 51 А Иисус заговори и му каза: Какво искаш да ти направя? Слепият Му каза: Равуни, да прогледна! 52 А Иисус му каза: Иди си, твоята вяра те изцели*. И той веднага прогледна и Го последва по пътя.

35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси. 36 И като чу, че минава народ, попита какво е това. 37 И му казаха, че Иисус Назарянинът минава. 38 Тогава той извика, като каза: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен! 39 А тези, които вървяха отпред, го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен! 40 И така, Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато онзи се приближи, Той го попита: 41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам. 42 Иисус му каза: Прогледай! Твоята вяра те изцели. 43 И той веднага прогледа и Го последва, като славеше Бога. И целият народ, като видя това, въздаде хвала на Бога.

1 И когато минаваше, видя един човек, който беше сляп по рождение. 2 И учениците Му Го попитаха, като казаха: Равви, кой е съгрешил – този човек или родителите му, за да се роди сляп? 3 Иисус отговори: Нито този човек, нито родителите му са съгрешили, а за да се изявят в него Божиите дела. 4 Ние трябва да вършим делата на Този, който Ме е пратил, докато е ден; иде нощ, когато никой не може да работи. 5 Докато съм в света, Аз съм светлината на света. 6 Като каза това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите на слепия; 7 и му каза: Иди, умий се в къпалнята Силоам, което значи Пратен. И така, той отиде, уми се и дойде прогледнал.

2 И ето, един прокажен дойде при Него и като Му се кланяше, каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. 3 Тогава Иисус простря ръка и се допря до него, и каза: Искам, бъди очистен. И начаса проказата се очисти от него. 4 И Иисус му каза: Гледай да не кажеш това на никого; но за свидетелство на тях иди да се покажеш на свещеника и принеси дара, който Мойсей е заповядал.

2 И ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Иисус, като видя вярата им, каза на паралитика: Дерзай, синко, прощават ти се греховете. 3 И ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулства. 4 А Иисус, като видя мислите им, каза: Защо мислите зло в сърцата си? 5 Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете; или да кажа: стани и ходи? 6 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете – тогава каза на паралитика: Стани, вдигни постелката си и иди у дома си! 7 И той стана и отиде у дома си.

10 Там имаше един човек с изсъхнала ръка; и за да обвинят Иисус, Го попитаха: Позволено ли е човек да изцелява в събота? 11 И Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца и тя в съботен ден падне в яма, няма да я улови и извади? 12 А колко по-ценен е човекът от овцата! Затова е позволено да се прави добро в съботен ден. 13 Тогава каза на човека: Протегни ръката си. И той я протегна; и тя стана здрава като другата.

30 А тъщата на Симон лежеше болна от треска; и веднага Му казаха за нея. 31 Той се приближи и като я хвана за ръка, я вдигна; и (начаса) треската я остави и тя им прислужваше.

40 Тогава дойде при Него един прокажен и Му се молеше, като коленичеше пред Него и казваше: Ако искаш, можеш да ме очистиш. 41 А Иисус го съжали, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен. 42 И веднага проказата го остави и той се очисти.

3 И дойдоха и донесоха при Него един паралитик. Носеха го четирима. 4 И като не можаха да се приближат до Него заради множеството, разкриха покрива на къщата, където беше Той, пробиха го и спуснаха постелката, на която лежеше паралитикът. 5 А Иисус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете. 6 А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си: 7 Този защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове освен Един, Бог? 8 Иисус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, им каза: Защо размишлявате това в сърцата си? 9 Кое е по-лесно да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или: Стани, вдигни постелката си и ходи? 10 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове – каза на паралитика: 11 Казвам ти: стани, вдигни си постелката и си иди у дома. 12 И той веднага стана, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и говореха: Никога не сме виждали такова нещо.

1 И пак влезе в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка. 2 И те Го наблюдаваха дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят. 3 И Той каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и ела по средата. 4 А на тях каза: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха. 5 И като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна и ръката му оздравя.

12 И когато беше в един от градовете, ето, един човек, болен целият от проказа, като видя Иисус, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш. 13 А Той простря ръка и се допря до него, и каза: Искам, бъди очистен. И веднага проказата го остави.

18 И ето, едни мъже донесоха на постелка един човек, който беше парализиран, и се опитаха да го внесат вътре и да го сложат пред Него. 19 Но понеже не намериха откъде да го внесат вътре заради множеството, се качиха на покрива и през керемидите го спуснаха с постелката на средата пред Иисус. 20 А Той, като видя вярата им, каза: Човече, прощават ти се греховете. 21 Тогава книжниците и фарисеите започнаха да се питат, като казваха: Кой е Този, който богохулства? Кой може да прощава грехове, освен единствено Бог? 22 Но когато Иисус разбра мислите им, им каза в отговор: Какво размишлявате в сърцата си? 23 Кое е по-лесно да кажа? Прощават ти се греховете!; или: Стани и ходи! 24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове – каза на паралитика: Казвам ти: стани, вдигни постелката си и си иди у дома. 25 И веднага той стана пред тях, вдигна това, на което лежеше, и си отиде у дома, като славеше Бога.

6 А в друга събота влезе в синагогата и поучаваше. И там имаше един човек, чиято дясна ръка беше изсъхнала. 7 А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще го изцели в събота, за да могат да Го обвинят. 8 Но Той знаеше мислите им и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи на средата. И той стана и се изправи. 9 Тогава Иисус им каза: Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли да прави, или зло; да спаси ли живот, или да погуби? 10 И като ги изгледа всички, каза на човека: Протегни ръката си. И той направи така и ръката му оздравя.

1 След като свърши всичките Свои речи към народа, който Го слушаше, Иисус влезе в Капернаум. 2 А слугата на един стотник, когото стотникът ценеше, беше болен на смъртно легло. 3 И когато той чу за Иисус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да изцели слугата му. 4 И така, те дойдоха при Иисус и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него, 5 защото люби нашия народ и ни е построил синагогата. 6 А когато Иисус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми. 7 Затова не счетох и себе си достоен да дойда при Теб. Но кажи само дума и слугата ми ще оздравее. 8 Защото и аз съм подвластен човек, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и той идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави. 9 Като чу това, Иисус му се учуди; и като се обърна, каза на множеството, което Го следваше: Казвам ви, дори в Израил не съм намерил толкова голяма вяра. 10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

11 и ето, една жена, която имаше дух на немощ от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. 12 А Иисус, като я видя, я повика и ѝ каза: Жено, освободена си от своята немощ. 13 И положи ръце на нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от началниците на фарисеите, те Го наблюдаваха. 2 И ето, пред Него имаше един човек, болен от воднянка. 3 И Иисус заговори на законниците и фарисеите и каза: Позволено ли е да се изцелява в събота, или не? 4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, го изцели и го пусна.

11 И при пътуването Си към Ерусалим Той минаваше между Самария и Галилея. 12 И когато влизаше в едно село, Го срещнаха десет души прокажени, които, като се спряха надалеч, 13 извикаха със силен глас, казвайки: Иисусе, Наставниче, смили се над нас! 14 И като ги видя, им каза: Идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, се очистиха. 15 А един от тях, като видя, че е изцелен, се върна и със силен глас славеше Бога, 16 и падна на лице при краката на Иисус, и Му благодареше. И той беше самарянин. 17 А Иисус в отговор му каза: Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата? 18 Не се ли намериха и други да се върнат и да въздадат слава на Бога освен този другоплеменник? 19 И му каза: Стани и си иди; твоята вяра те изцели*.

1 След това имаше юдейски празник и Иисус се изкачи в Ерусалим. 2 А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена на еврейски Витесда, която има пет предверия. 3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, (които чакаха да се раздвижи водата. 4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и раздвижваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато и болест да страдаше.) 5 И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години. 6 Иисус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече е така, му каза: Искаш ли да оздравееш? 7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, а докато аз отида, друг слиза преди мен. 8 Иисус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи. 9 И начаса човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота.

46 И така, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум. 47 Той, като чу, че Иисус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. 48 Тогава Иисус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате. 49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато детето ми не е умряло. 50 Иисус му каза: Иди си, синът ти е жив. Човекът повярва думата, която му каза Иисус, и си отиде. 51 И когато той вече слизаше, слугите му го срещнаха и му казаха: Синът ти е жив. 52 А той ги попита в кой час му е станало по-леко. Те му казаха: Вчера в седмия час треската го остави. 53 И така бащата разбра, че беше в същия час, когато Иисус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом. 54 Това е второто знамение, което извърши Иисус, когато дойде от Юдея в Галилея.

20 И ето, една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, се приближи отзад и се допря до полите на дрехата Му, 21 защото си казваше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея. 22 А Иисус, като се обърна и я видя, каза: Дерзай, дъще, твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.

25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години 26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше изразходвала целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше є станало по-зле, 27 като чу какво се говореше за Иисус, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му. 28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 29 И начаса кръвотечението є престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години и беше похарчила по лекари целия си имот, без да може да бъде излекувана от никого, 44 се приближи отзад и се допря до полата на дрехата Му; и кръвотечението ѝ веднага престана. 45 А Иисус каза: Кой се допря до Мен? И когато всички се отричаха, Петър и онези, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те заобикаля и притиска, (а ти казваш: Кой се допря до Мен?) 46 Но Иисус каза: Някой се допря до Мен, защото усетих, че от Мен излезе сила. 47 И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперена и падна пред Него, и заяви пред целия народ причината, поради която се беше допряла до Него, и как веднага е оздравяла. 48 А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели*; иди си с мир.

18 Когато им говореше това, ето, един началник дойде, падна пред Него, и казваше: Дъщеря ми току-що умря; но ела и положи ръката Си на нея, и тя ще оживее! 19 И Иисус стана и го последва, а също и учениците Му.

23 И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и разтревожения народ, каза: 24 Идете си, защото момичето не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха. 25 И като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.

22 Тогава дойде един от началниците на синагогата на име Яир, който, като Го видя, падна пред краката Му 23 и много Му се молеше, казвайки: Дъщеричката ми е на умиране. Моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее. 24 И Той отиде с него. И едно голямо множество Го следваше и Го притискаха.

38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и викаха силно. 39 И като влезе, им каза: Защо се вълнувате и плачете толкова? Детето не е умряло, а спи. 40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара всички навън, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където лежеше детето. 41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми, което значи: Момиче, на теб казвам, стани! 42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. И те бяха много смаяни.

31 Тогава Господ каза: С какво да сравня хората от това поколение и на какво приличат? 32 Те приличат на деца, които седят на пазара и си викат едно на друго, като казват: Свирихме ви и не играхте; пяхме ви жални песни и не плакахте. 33 Защото дойде Йоан Кръстител, който нито яде хляб, нито пие вино, и казвате: Има демон. 34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците. 35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си деца. 36 Тогава един от фарисеите Го покани да яде с Него. И Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата. 37 И ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро.

41 И ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и като падна пред краката на Иисус, Му се молеше да влезе в къщата му; 42 защото имаше една-единствена дъщеря на около дванадесет години, която умираше. И когато отиваше, множеството Го притискаше.

49 Докато Той още говореше, дойде някой от къщата на началника на синагогата и каза: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя. 50 А Иисус като дочу това, му отговори: Не се бой; само вярвай и тя ще се избави. 51 И когато дойде в къщата, не остави никого да влезе с Него, освен Петър, Йоан, Яков и бащата и майката на момичето. 52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им каза: Не плачете; защото не е умряло, а спи. 53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло. 54 Но Той го хвана за ръката и извика: Момиче, стани! 55 И духът му се върна и то веднага стана; и Той заповяда да му дадат да яде. 56 И родителите му се смаяха; а Той им заръча да не казват на никого за станалото.

1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра є Марта, беше болен. 2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косата си. 3 И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е болен. 4 А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея. 5 А Иисус любеше Марта и сестра є, и Лазар. 6 И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше. 7 След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. 8 Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш? 9 Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. 10 Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него. 11 Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя. 12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13 Но Иисус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън. 14 Тогава Иисус им каза ясно: Лазар умря.

23 И когато се качи на един кораб, учениците Му се качиха след Него. 24 И ето, в езерото се надигна голяма буря, дотолкова, че вълните покриваха кораба; а Той спеше. 25 Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! Загиваме! 26 А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмри ветровете и вълните и настана голяма тишина. 27 А хората се чудеха и казваха: Какъв е Този, че и ветровете и вълните Му се покоряват?

15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало; разпусни множествата да отидат по селата и да си купят храна. 16 А Иисус им каза: Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат. 17 А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби. 18 А Той каза: Донесете ги тук при Мен. 19 Тогава, като заповяда на множествата да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, а учениците – на хората. 20 И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша. 21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата.

25 А в четвъртата стража на нощта* Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

32 А Иисус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за множеството, защото три дни вече останаха с Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя. 33 Учениците Му казаха: Откъде в тази пустош толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество? 34 Иисус им каза: Колко хляба имате? А те казаха: Седем, и малко рибки. 35 Тогава заповяда на множествата да насядат на земята. 36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи, и даде на учениците, а учениците – на множествата. 37 И ядоха всички и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем пълни кошници. 38 А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.

24 А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми се приближиха до Петър и казаха: Вашият Учител не плаща ли двете драхми? 25 Той каза: Плаща. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и му каза: Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог – от своите ли синове, или от чужденците? 26 А когато Петър каза: От чужденците, Иисус му каза: Като е така, своите им са свободни. 27 Но за да не ги подведем към грях, иди на езерото, хвърли въдица и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата є, ще намериш един статир; вземи го и им го дай за Мен и за теб.

18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня. 19 И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, освен само листа, и є каза: Да няма вече плод от теб до века! И смокинята веднага изсъхна. 20 И учениците, като видяха това, се учудиха и казаха: Как така веднага изсъхна смокинята? 21 А Иисус в отговор им каза: Истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, а даже ако кажете на този хълм: Вдигни се и се хвърли в морето, ще стане. 22 И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите.

37 И се надигна голяма ветрена буря; и вълните се нахвърляха върху кораба, така че корабът вече се пълнеше с вода. 38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме? 39 А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. 40 И Той им каза: Защо сте страхливи? Как, нямате ли вяра? 41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?

35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е безлюдно и вече е късно. 36 Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене. 37 А Той в отговор им каза: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат? 38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби. 39 И им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева. 40 И те насядаха в редици – по сто и по петдесет. 41 И като взе петте хляба и двете риби, Иисус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да ги слагат пред тях; и двете риби раздели на всичките. 42 И всичките ядоха и се наситиха. 43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи, а така също и от рибите. 44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине. 49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, си помислиха, че е призрак, и извикаха; 50 защото всички Го видяха и се изплашиха. А Той веднага им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм. Не се бойте! 51 И влезе при тях в кораба и вятърът утихна. А те много се изумиха и учудиха в себе си,

1 През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Иисус повика учениците Си и им каза: 2 Жал Ми е за множеството, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат. 3 Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч. 4 А учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да насити тези хора с хляб тук, в това уединено място? 5 А Той ги попита: Колко хляба имате? И те казаха: Седем. 6 Тогава Той заповяда на множеството да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И те ги сложиха пред множеството. 7 Имаха и няколко малки риби; и като благослови, заповяда да сложат и тях. 8 И ядоха и се наситиха. И вдигнаха седем кошници с останали къшеи. 9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.

12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня. 13 И като видя отдалеч една разлистена смокиня, отиде, за да намери нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо освен листа, защото не беше време за смокини. 14 И Той є каза: Отсега нататък никой да не яде плод от теб до века! И учениците Му чуха това.

20 И така, като минаваха на сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен. 21 И Петър си спомни и Му каза: Равви, виж – смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала. 22 А Иисус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога. 23 Истина ви казвам: който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето! – и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му се сбъдне, каквото и да каже. 24 Затова ви казвам: за всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че го получавате, и ще ви се сбъдне. 25 И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, който е на небесата, вашите прегрешения.

1 А веднъж Той стоеше при Генисаретското езеро, когато множеството Го притискаше, за да слуша Божието слово. 2 И видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си. 3 И като влезе в един от корабите, който беше на Симон, го помоли да го отдалечи малко от сушата; и седна и поучаваше множествата от кораба. 4 А когато престана да говори, каза на Симон: Оттегли към дълбокото и хвърлете мрежите за лов. 5 А Симон в отговор каза: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежите. 6 И когато направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите им се прокъсваха. 7 И те извикаха съдружниците си от другия кораб да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двата кораба толкова много, че щяха да потънат. 8 А Симон Петър, като видя това, падна пред коленете на Иисус и каза: Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек. 9 Понеже и той, и всички, които бяха с него, бяха смаяни от улова на рибите, които хванаха, 10 а така също и Яков и Йоан, синовете на Зеведей, които бяха съдружници на Симон. А Иисус каза на Симон: Не се бой. Отсега нататък хора ще ловиш. 11 И като изтеглиха корабите на сушата, оставиха всичко и Го последваха.

22 А в един от тези дни Той се качи на един кораб с учениците Си и им каза: Да минем на отвъдната страна на езерото. И те отплаваха. 23 А като плаваха, Той заспа. И върху езерото се устреми ветрена буря и вълните ги заливаха дотолкова, че бяха в опасност. 24 И те дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода, и те се успокоиха, и настана тишина. 25 А Той им каза: Къде е вярата ви? А те уплашени се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, който заповядва дори на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?

22 А в един от тези дни Той се качи на един кораб с учениците Си и им каза: Да минем на отвъдната страна на езерото. И те отплаваха. 23 А като плаваха, Той заспа. И върху езерото се устреми ветрена буря и вълните ги заливаха дотолкова, че бяха в опасност. 24 И те дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода, и те се успокоиха, и настана тишина. 25 А Той им каза: Къде е вярата ви? А те уплашени се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, който заповядва дори на ветровете и на водата, и те Му се покоряват? 26 И пристигнаха в гадаринската страна, която е срещу Галилея.

12 И когато денят започна да отминава, дванадесетте се приближиха и Му казаха: Разпусни множествата, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тук сме в уединено място. 13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те казаха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако отидем и купим храна за целия този народ. 14 Защото имаше около пет хиляди мъже. И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души. 15 Те направиха така и накараха всички да насядат. 16 А Той взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, и ги благослови; и като ги разчупи, даде на учениците да сложат пред множеството. 17 И ядоха и всички се наситиха; и вдигнаха къшеите, които им останаха – дванадесет коша.

1 На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и майката на Иисус беше там. 2 И Иисус и учениците Му бяха поканени на сватбата. 3 И когато се свърши виното, майката на Иисус Му каза: Вино нямат. 4 А Иисус є каза: Какво има между Мен и теб, жено*? Часът Ми още не е дошъл. 5 Майка Му каза на слугите: Каквото ви каже, направете. 6 А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очистване, които побираха по две или три мери. 7 Иисус им каза: Напълнете делвите с вода. И те ги напълниха догоре. 8 Тогава им каза: Налейте сега и занесете на разпоредителя на угощението. И те занесоха. 9 И когато разпоредителят на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше – но слугите, които бяха напълнили водата, знаеха – разпоредителят на угощението повика младоженеца и му каза: 10 Всеки човек слага първо доброто вино, а по-долното – след като се понапият; ти си задържал доброто вино досега! 11 Това извърши Иисус в Кана Галилейска като начало на знаменията Си и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.