1 И това реших в себе си, да не дохождам при вас пак със скърб.

2 Защото ако оскърбявам аз вас, то мене кой ще развесели ако не този който е оскърбен от мене?

3 И това истото ви писах, че, кога дойда, да немам скърб от тези от които ми подобава радост да имам, като имам уверение на всинца ви че моята радост е радост за всички вас.

4 Защото от голема скърб и сърдечна тъга писах ви с много сълзи, не да се оскърбите, но да познаете големата любов която имам КЪ вас.

5 Ако ли ме е некой оскърбил, не е оскърбил мене, но всинца ви отчасти, да не отеготя повече.

6 За такъв един доста е това запрещение от по-мнозината;

7 така щото напротив вие требва повече да му простите и да го утешите, щото такъв един да не бъде погълнат от безмерна скърб.

8 За това ви моля да утвърдите вашата КЪ него любов;

9 понеже за това и писах за да ви позная с опит да ли сте на всичко послушливи.

10 А комуто вие прощавате нещо, прощавам му и аз; защото ако съм и простил нещо, комуто съм простил, за вас съм сторил това от Христово лице,

11 за да не добие преимущество над нас Сатана; защото не сме да не знаем неговите умишления.

12 И когато аз дойдох в Троада да проповедвам евангелието Христово, и ми се отвориха врата в делото Господне,

13 понеже не намерих брата си Тита не се успокои духът ми; но простих се с тех и излезох за в Македония.

14 Но благодарение Богу който ни прави винаги да сме победители в Христа, и на всеко место чрез нас явява уханието на неговото познание.

15 Защото ние пред Бога сме Христово благоухание за тези които се спасяват и за тези които погинват.

16 На едните сме ухание от смърт за смърт, а на другите ухание от живот за живот. И на това кой е доволен?

17 Защото не сме както многото онези които преправят словото Божие; но искренно и като от Бога, пред Бога в Христа говорим.