5 И забравили сте увещанието което ви говори както и синове и казва: «Сине мой, не презирай наказанието Господне; нито да ослабваш кога те обличава;

6 защото когото Господ обича наказва го; и бие всекого сина когото приима.»

7 Ако търпите наказание, Бог се докарва с вас като със синове; защото кой син е когото не наказва баща му?

8 Ако ли сте без наказание на което всички участвуваха, то сте прелюбодейчища, а не синове.

9 Освен това, бащите си по плът имахме наказатели, и почитахме ги; не щем ли се повече покори Отцу на духовете и да живеем?

10 Защото те за малко време са ни наказвали според каквото им е било угодно, а той, за наша полза, да станем съучастници на неговата светост.

11 И всеко наказание по настоещем не се вижда да е на радост, но на скърб; а после принося мирен плод от правда на тези които са обучени чрез него.