16 И като отивахме на молитва, ни срещна една слугиня, която имаше предсказвателен дух и докарваше голяма печалба на господарите си чрез предсказването си.

17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше, като казваше: Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18 И тя правеше това много дни. Но понеже много дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в Името на Иисус Христос да излезеш от нея. И той излезе в същия час.

19 А когато господарите й видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.

20 И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни,

21 и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме.

22 Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23 И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;

24 който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада.

25 Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха.

26 И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички се развързаха.

27 И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.

28 Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук.

29 А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила;

30 и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?

31 А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти.

32 И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му.

33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови.

34 И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом.

35 А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора.

36 И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир.

37 Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!

38 И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха.

39 И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града.

40 А те, като излязоха от тъмницата, отидоха у Лидия и като видяха братята, ги наставиха и си заминаха.