14 Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не е благословен!

15 Проклет да е човекът, който извести на баща ми и каза: Роди ти се мъжко дете! — и много го зарадва.

16 И да бъде този човек като градовете, които ГОСПОД разори и не пожали. Сутрин да слуша вик, а по обедно време — бойна тревога,

17 защото не ме умъртви от утробата, да ми стане майка ми гроб и утробата й да е вечно бременна.

18 Защо излязох от утробата, да гледам мъка и скръб и дните ми да свършат в срам?