21 Когато Иисус пак премина с кораба на отвъдната страна, при Него се събра голямо множество. И Той беше край езерото.22 Тогава дойде един от началниците на синагогата на име Яир, който, като Го видя, падна пред краката Му23 и много Му се молеше, казвайки: Малката ми дъщеря е на умиране. Моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.24 И Той отиде с него. И едно голямо множество Го следваше и Го притискаха.25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше изразходвала целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше й станало по-зле,27 като чу какво се говореше за Иисус, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.29 И начаса кръвотечението й престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.30 А Иисус, който веднага усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, се обърна сред множеството и каза: Кой се допря до дрехите Ми?31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че множеството Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мен?32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.33 А жената, уплашена и разтреперена, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина.34 А Той й каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.35 Докато Той още говореше, при Него дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?36 Но Иисус, като чу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не се бой, само вярвай.37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и викаха силно.39 И като влезе, им каза: Защо се вълнувате и плачете толкова? Детето не е умряло, а спи.40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара всички навън, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където лежеше детето.41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми, което значи: Момиче, на теб казвам, стани!42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. И те бяха много смаяни.43 А Той строго им заповяда никой да не узнае за това; и им заръча да й дадат да яде.