1 По-желателно е добро име отколкото голямо богатство; и добра слава — отколкото сребро и злато.

2 Богатият и бедният се срещат — ГОСПОД е Създателят на всички тях.

3 Благоразумният вижда злото и се скрива, а простите вървят напред и се наказват.

4 Следствието на смирението, на страха от ГОСПОДА е богатства, чест и живот.

5 Тръни и примки има в пътя на лъжливия — който пази душата си, ще бъде далеч от тях.

6 Възпитавай детето в пътя, по който трябва да върви, и няма да се отклони от него дори когато остарее.

7 Богатият властва над сиромасите и който взема назаем, е роб на заемодателя.

8 Който сее беззаконие, ще пожъне беда и тоягата ще сложи край на яростта му.

9 Който има щедро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха.

10 Изгони присмивателя и препирнята ще се махне, също и караниците, и позорът ще престанат.

11 Който обича чистота на сърцето и има благодат на устните си, царят му е приятел.

12 Очите на ГОСПОДА пазят знание, но Той събаря думите на неверния.

13 Ленивият казва: ��ъв има навън! Ще бъда убит насред площадите!

14 Устата на чужди жени е дълбока яма; онзи, на когото ГОСПОД се гневи, ще падне в нея.

15 Безумието е вързано в сърцето на детето, но тоягата на наказанието ще го отдалечи от него.

16 Който потиска бедния, за да увеличи богатствата си, и който дава на богатия, непременно ще изпадне в бедност.

17 Приклони ухото си и чуй думите на мъдрите, и прилепи сърцето си към моето знание,

18 защото е приятно, ако ги пазиш в сърцето си, и нека бъдат винаги готови на устните ти.

19 За да бъде упованието ти в ГОСПОДА, аз те уча днес — точно теб.

20 Не ти ли писах много пъти със съвети и знание,

21 за да те направя да познаеш верността на думите на истината, за да отговаряш с думи на истина на онези, които те пращат?

22 Не ограбвай бедния, защото е беден, и не притеснявай страдащия в портата,

23 защото ГОСПОД ще защити делото им и ще ограби живота на онези, които ги ограбват.

24 Не се сприятелявай с гневлив човек и не ходи с избухлив човек,

25 за да не научиш пътеките му и да поставиш примка за душата си.

26 Не бъди от тези, които дават ръка, от тези, които стават поръчители за дългове,

27 защото, ако нямаш с какво да платиш, защо да вземе постелката ти изпод теб?

28 Не премествай старите граници, които бащите ти са определили.

29 Виждаш ли човек, прилежен в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.