1 Царе 1:10,11,13-15,20,27,28

10 И тя, с огорчена душа, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много. 11 И направи обрек и каза: ГОСПОДИ на Войнствата, ако наистина погледнеш на скръбта на слугинята Си и си спомниш за мен, и не забравиш слугинята Си, и дадеш на слугинята Си мъжко дете, тогава аз ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине върху главата му! 13 А Анна говореше в сърцето си, само устните є се движеха, а гласът є не се чуваше. Затова Илий я помисли за пияна. 14 И Илий є каза: Докога ще си пияна? Откажи се от виното си! 15 А Анна отговори и каза: Не, господарю мой, аз съм жена с наскърбен дух. Нито вино, нито спиртно питие съм пила, а излях душата си пред ГОСПОДА. 20 И на определеното време, след като забременя, Анна роди син и го нарече Самуил*Чут от Бога, или: Бог чува, като каза: Защото го измолих от ГОСПОДА. 27 За това дете се молех и ГОСПОД изпълни молбата ми, която отправих към Него. 28 Затова и аз го посветих2 на ГОСПОДА; докато е жив, ще бъде посветен*букв.: даден назаем на ГОСПОДА. И се поклониха там на ГОСПОДА.