1 А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника 2 и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някои от това учение – мъже или жени – да ги докара вързани в Ерусалим. 3 И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. 4 И като падна на земята, чу глас, който му казваше: Савле, Савле, защо Ме гониш? 5 И той каза: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Иисус, когото ти гониш. Трудно е за теб да риташ срещу остен. 6 И той, треперещ и поразен, каза: Господи, какво искаш да направя? А Господ му каза: Стани и иди в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш. 7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого. 8 И Савел стана от земята и като отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, го заведоха в Дамаск. 9 И три дни той не виждаше и нито яде, нито пи.