14 Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не е благословен! 15 Проклет да е човекът, който извести на баща ми и каза: Роди ти се мъжко дете! – и много го зарадва. 16 И да бъде този човек като градовете, които ГОСПОД разори и не пожали. Сутрин да слуша вик, а по обедно време – бойна тревога, 17 защото не ме умъртви от утробата, да ми стане майка ми гроб и утробата є да е вечно бременна. 18 Защо излязох от утробата, да гледам мъка и скръб и дните ми да свършат в срам?