11 Каза още: Един човек имаше двама сина. 12 И по-младият от тях каза на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели състоянието. 13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там пропиля имота си с разпуснатия си живот. 14 А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение. 15 И отиде и се свърза с един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине. 16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете; но никой не му даваше. 17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат хляб и в излишък, а пък аз умирам от глад! 18 Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших против небето и пред теб; 19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си. 20 И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше. 21 А синът му каза: Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син. 22 Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, сложете пръстен на ръката му и сандали на краката му; 23 и докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим, 24 защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.
Publicidade