1 На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и майката на Иисус беше там.2 И Иисус и учениците Му бяха поканени на сватбата.3 И когато се свърши виното, майката на Иисус Му каза: Вино нямат.4 А Иисус й каза: Какво има между Мен и теб, жено? Часът Ми още не е дошъл.5 Майка Му каза на слугите: Каквото ви каже, направете.6 А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очистване, които побираха по две или три мери.7 Иисус им каза: Напълнете делвите с вода. И те ги напълниха догоре.8 Тогава им каза: Налейте сега и занесете на настойника на угощението. И те занесоха.9 И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше – но слугите, които бяха напълнили водата, знаеха – настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:10 Всеки човек слага първо доброто вино, а по-долното – след като се понапият; ти си задържал доброто вино досега!11 Това извърши Иисус в Кана Галилейска като начало на знаменията Си и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.

1 И когато минаваше, видя един човек, който беше сляп по рождение.2 И учениците Му Го попитаха, като казаха: Равви, кой е съгрешил – този човек или родителите му, за да се роди сляп?3 Иисус отговори: Нито този човек, нито родителите му са съгрешили, а за да се явят в него Божиите дела.4 Ние трябва да вършим делата на Този, който Ме е пратил, докато е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.5 Докато съм в света, Аз съм светлината на света.6 Като каза това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите на слепия;7 и му каза: Иди, умий се в къпалнята Силоам, което значи Пратен. И така, той отиде, уми се и дойде прогледнал.8 А съседите и онези, които го бяха виждали по-рано, че беше просяк, казваха: Не е ли този, който седеше и просеше?9 Едни казваха: Той е; други казваха: Прилича на него. Той каза: Аз съм.10 Тогава му казаха: Как ти се отвориха очите?11 Той отговори: Човекът, който се нарича Иисус, направи кал, намаза очите ми и ми каза: Иди на Силоам и се умий. И така, отидох и като се умих, прогледнах.12 Тогава му казаха: Къде е Той? Каза: Не зная.

13 Когато Иисус чу това, се оттегли оттам с кораб на едно уединено място настрана. А множествата, като чуха, Го последваха пеша от градовете.14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало; разпусни множествата да отидат по селата и да си купят храна.16 А Иисус им каза: Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.17 А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.18 А Той каза: Донесете ги тук при Мен.19 Тогава, като заповяда на множествата да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, а учениците – на хората.20 И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата.

35 И в същия ден, когато се свечери, Иисус им каза: Да минем на отвъдната страна.36 И като разпуснаха множеството, Го взеха със себе си в кораба, както беше; и имаше и други кораби с Него.37 И се надигна голяма ветрена буря; и вълните се нахвърляха върху кораба, така че корабът вече се пълнеше с вода.38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?39 А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.40 И Той им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?

25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше изразходвала целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше й станало по-зле,27 като чу какво се говореше за Иисус, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.29 И начаса кръвотечението й престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.30 А Иисус, който веднага усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, се обърна сред множеството и каза: Кой се допря до дрехите Ми?31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че множеството Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мен?32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.33 А жената, уплашена и разтреперена, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина.34 А Той й каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.

1 И преминаха отвъд езерото, в гадаринската страна.2 А като слезе от кораба, веднага Го срещна един човек с нечист дух, който излезе от гробищата.3 Той имаше обиталище в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига,4 защото много пъти го бяха връзвали с окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по баирите, той викаше и се посичаше с камъни.6 Но когато видя Иисус отдалеч, бързо отиде при Него и Му се поклони.7 И изкрещя със силен глас и каза: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи!8 Защото му казваше: Излез от човека, ти, нечисти душе.9 И Иисус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името. Защото сме мнозина.10 И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.11 А там на бърдото пасеше голямо стадо свине.12 И демоните Му се помолиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.13 Иисус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете. Тогава стадото – на брой около две хиляди – се спусна по стръмнината в езерото и всички се издавиха в езерото.14 А онези, които ги пасяха, побягнаха и известиха за това в града и по околността. И жителите дойдоха да видят какво е станало.15 И като дойдоха при Иисус, видяха обладания от демоните, в когото беше легионът, да седи облечен и разумен; и се уплашиха.16 И онези, които бяха видели всичко, им разказаха за станалото с обладания от демоните и за свинете.17 А те започнаха да Му се молят да си отиде от техните земи.18 А като влизаше в кораба, този, който беше преди това обладан от демони, Му се молеше да бъде заедно с Него.19 Той обаче не му разреши, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какви неща ти стори Господ и как се смили над теб.20 И човекът тръгна и започна да разгласява в Декапол какви неща му стори Иисус. И всички се чудеха.

21 Когато Иисус пак премина с кораба на отвъдната страна, при Него се събра голямо множество. И Той беше край езерото.22 Тогава дойде един от началниците на синагогата на име Яир, който, като Го видя, падна пред краката Му23 и много Му се молеше, казвайки: Малката ми дъщеря е на умиране. Моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.24 И Той отиде с него. И едно голямо множество Го следваше и Го притискаха.25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше изразходвала целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше й станало по-зле,27 като чу какво се говореше за Иисус, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.29 И начаса кръвотечението й престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.30 А Иисус, който веднага усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, се обърна сред множеството и каза: Кой се допря до дрехите Ми?31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че множеството Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мен?32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.33 А жената, уплашена и разтреперена, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина.34 А Той й каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.35 Докато Той още говореше, при Него дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?36 Но Иисус, като чу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не се бой, само вярвай.37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и викаха силно.39 И като влезе, им каза: Защо се вълнувате и плачете толкова? Детето не е умряло, а спи.40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара всички навън, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където лежеше детето.41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми, което значи: Момиче, на теб казвам, стани!42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. И те бяха много смаяни.43 А Той строго им заповяда никой да не узнае за това; и им заръча да й дадат да яде.

22 И начаса Иисус накара учениците да влязат в кораба и да отидат преди Него на другата страна, докато разпусне множествата.23 И като разпусна множествата, се изкачи на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.24 А корабът беше вече в средата на езерото, блъскан от вълните, защото вятърът беше насрещен.25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.26 И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, се изплашиха, мислейки, че е призрак, и извикаха от страх.27 А Иисус веднага им проговори, като каза: Дерзайте! Аз съм; не се бойте.28 А Петър в отговор Му каза: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата.29 А Той каза: Ела. И Петър слезе от кораба и вървеше по водата, за да отиде при Иисус.30 Но като видя (силния) вятър, се уплаши и като потъваше, извика: Господи, спаси ме!31 И Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?32 И като влязоха в кораба, вятърът утихна.33 А онези, които бяха в кораба, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божи Син!

1 След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че бил в къщата.2 И веднага се събраха много хора, така че и около вратата не можеха да се поберат. А Той им говореше словото.3 И дойдоха и донесоха при Него един паралитик. Носеха го четирима.4 И като не можаха да се приближат до Него заради множеството, разкриха покрива на къщата, където беше Той, пробиха го и спуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.5 А Иисус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.6 А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:7 Този защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове освен Един, Бог?8 Иисус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, им каза: Защо размишлявате това в сърцата си?9 Кое е по-лесно да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или: Стани, вдигни постелката си и ходи?10 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове – каза на паралитика:11 Казвам ти: стани, вдигни си постелката и си иди у дома.12 И той веднага стана, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и говореха: Никога не сме виждали такова нещо.

1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косата си.3 И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е болен.4 А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея.5 А Иисус любеше Марта и сестра й, и Лазар.6 И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше.7 След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.8 Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?9 Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.10 Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него.11 Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя.12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.13 Но Иисус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън.14 Тогава Иисус им каза ясно: Лазар умря.15 Но заради вас се радвам, че не бях там, за да повярвате. Но нека да отидем при него.16 Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другарите си, учениците: Да отидем и ние, за да умрем с него.17 И така, като дойде Иисус, намери, че той беше вече от четири дни в гроба.18 А Витания беше близо до Ерусалим – на около петнадесет стадия;19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им.20 А Марта, като чу, че идел Иисус, отиде да Го посрещне; а Мария седеше вкъщи.21 Тогава Марта каза на Иисус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат ми.22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.23 Иисус й каза: Брат ти ще възкръсне.24 Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.25 Иисус й каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее;26 и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли ти това?27 Тя Му каза: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божия Син, който има да дойде на света.28 И като каза това, тя отиде и тайно повика сестра си Мария, като каза: Учителят е дошъл и те вика.29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.30 Иисус още не беше дошъл в града, а беше на мястото, където Го посрещна Марта.31 А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.32 И така, Мария, като дойде там, където беше Иисус, и Го видя, падна пред краката Му и Му каза: Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат ми.33 Иисус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути.34 И каза: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.35 Иисус се просълзи.36 Тогава юдеите казаха: Виж колко го е обичал!37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре?38 А Иисус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея беше отърколен камък.39 Иисус каза: Махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъв.40 Иисус й каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?41 Тогава те махнаха камъка. А Иисус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!44 И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви.