1 И пред праздника на пасхата, като знаеше Исус че дойде часът му, да премине от този свет КЪ Отца, както бе възлюбил своите които беха на света, до край ги възлюби

2 И на вечерянето, (когато вече дяволът беше вложил в сърцето на Юда Симонова Искариотскаго да го предаде,)

3 Понеже знаеше Исус че Отец му е дал всичко на ръцете, и че от Бога е излезъл и при Бога отива,

4 става от вечерята и слага си дрехите, и взе престилка та се препаса.

5 После нале вода в омивалницата, и начна да омива нозете на учениците и да ги отрива с престилката с която бе препасан.

6 И тъй, идва при Симона Петра; а той му казва: Господи, ти ли ще ми омиеш нозете?

7 Отговори Исус и рече му: Това което аз правя ти сега не знаеш, но изпосле ще разумееш.

8 Казва му Петър: Нема да омиеш ти моите нозе до века. Отговори му Исус: Ако те не омия, немаш дел с мене.

9 Казва му Симон Петър: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата:

10 Казва му Исус: Омитият нема потреба освен нозете си да омие, но е всичкий чист; и вие сте чисти, но не всинца.

11 Защото знаеше предателят си; за това рече: Не сте всинца вие чисти.

12 А като оми нозете им и си взе дрехите, седна пак и рече им: Знаете ли що ви сторих?

13 Вие ме викате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм.

14 И тъй, аз, Господ и Учител, ако ви омих нозете, то и вие сте длъжни един другиму нозете да омивате.

15 Защото аз ви пример дадох да правите и вие както аз направих вам.

16 Истина, истина ви казвам: Никой раб не е по-горен от господаря си; нито посланник е по-горен от оногоз който го е изпратил.

17 Това като знаете, блажени сте ако го правите.

18 Не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал; но за да се сбъде писанието: «Който яде хлеб с мене дигна против мене петата си.»

19 От сега ви казвам това докле още не е било, та кога сбъде да повервате че съм аз.

20 Истина, истина ви казвам: който приима когото аз проводя мене приима, и който приима мене приима тогоз който ме е проводил.

21 Това като рече Исус, смути се духом, и свидетелствува и рече: Истина, истина ви казвам че един от вас ще ме предаде.

22 Тогаз учениците се спогледваха помежду си, и недоумеваха се за кого говори?

23 А един от учениците когото обичаше Исус беше се облегнал на скута Исусов.

24 Кивнува му Симон Петър да попита кой е този за когото говори.

25 А той припадна на гърдите Исусови и казва му: Господи, кой е?

26 Отговаря Исус: Аз като затопя залака, комуто го дам той е; и затопи залака та даде на Юда Симонова Искариотскаго.

27 И подир залака тогаз влезе Сатана в него; и тъй, казва му Исус: Което правиш, прави го по-скоро.

28 А това никой от седещите на трапезата не разуме защо му рече;

29 защото некои мислеха, понеже Юда имаше касата, че му казва Исус: Купи каквото ни требва за праздника, или, да даде нещо на сиромасите.

30 И тъй, като взе той залака излезе тутакси; а беше нощ.

31 А когато излезе той, казва Исус: Сега се прослави Син Человечески, и Бог се прослави в него.

32 Ако Бог се прослави в него, то и него Бог ще прослави в себе си, и сега ще го прослави.

33 Чадца, още малко съм с вас. Ще ме търсите, и, както рекох на Юдеите: Дето ида аз вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.

34 Нова заповед ви давам: Да имате любов помежду си; както ви възлюбих, и вие да имате любов помежду си.

35 От това всички ще познаят че сте мои ученици, ако имате любов помежду си.

36 Казва му Симон Петър: Господи, къде отхождаш? Отговори му Исус: Където отивам не можеш сега да дойдеш след мене, но подир ще ме последваш.

37 Казва му Петър: Господи, защо да не мога да дойда след тебе сега? Душата си ще положа за тебе.

38 Отговори му Исус: Душата си ли за мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: Доде не е пеял петелът, три пъти ще се отречеш от мене.