1 След това определи Господ и други седемдесет, и разпроводи ги по двама пред лицето си във всеки град и место дето имаше сам той да иде.
2 И казваше им: Жетвата е много, а работниците малко; за това молете се на Господаря на жетвата, да извади работници на жетвата си.
3 Идете; ето, аз ви проваждам като агнета всред вълци:
4 Не носете ни кесия ни тържик нито обуща, и никого в пътя не поздравявайте.
5 И в която къща влезвате, първом казвайте; Мир на този дом!
6 И ако бъде там синът на мир, ще почива на него вашият мир; ако ли не, ще се повърне на вас.
7 И в тая къща седете, и яжте и пийте което има у тех; защото работникът е достоен за своята заплата; недейте се преместя из къща в къща.
8 И в който град влезвате и ви приимат, яжте което ви предлагат,
9 и изцелявайте болните които са в него, и казвайте им: Наближило ви е царството Божие.
10 А в който град влезвате, и не ви приимат, кога излезвате на главните му улици речете:
11 И праха който е полепнал по нас от градът ви отърсваме ви го; но това да знаете, че ви е наближило царството Божие.
12 Казвам ви че в онзи ден по-леко ще бъде наказанието на Содом нежели на този град.
13 Горко тебе, Хоразине! горко тебе, Витсаидо! защото ако беха били в Тир и Сидон бившите между вас чудеса, отдавна би се покаяли, седеще във вретище и пепел.
14 Но на съда по-леко ще бъде на Тир и на Сидон нежели на вас.
15 И ти, Капернауме, който си се възвисил до небеса, до ада ще се смъкнеш.
16 Който слуша вас, мене слуша; и който се отмета от вас, от мене се отмета; а който се отмета от мене, отмета се от тогози който ме е проводил.
17 И върнаха се седемдесетте с радост и казваха: Господи, с твоето име и бесовете се покоряват нам.
18 А той им рече: Видех Сатана че падна като светкавица от небето.
19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии и над вас всека сила вражия; и нищо нема да ви повреди.
20 Но на това недейте се радва, че духовете се покоряват вам; а радвайте се повече, защото имената ваши са написани на небеса.
21 В този час възрадва се духом Исус, и рече: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдри и разумни, и открил си го на младенци; ей, Отче, защото така бе угодно пред тебе.
22 Всичко ми е предадено от Отца ми; и освен Отца никой друг не знае кой е Синът, и кой е Отец никой друг не знае тъкмо Синът, и онзи комуто би рачил Синът да го открие.
23 Обърна се после особно КЪ учениците, и рече: Блажени очите, които виждат това което вие видите.
24 Защото ви казвам, че мнозина пророци и царе пожелаха да видят това което вие виждате, и не видеха, и да чуят това що чуете, и не са чули.
25 И, ето, некой законник стана да го изпитва, и казваше: Учителю, какво да правя за да наследя живот вечен?
26 А той му рече: В закона що е писано? как четеш?
27 И той отговори, и рече: «Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и със всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си.»
28 И рече му: Право си отговорил; това прави и ще живееш.
29 Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече Исусу: И кой е ближният мой?
30 На това отговори Исус и рече: Человек некой слезваше от Ерусалим в Иерихон и налете на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв.
31 И по случай некой си свещеник слезваше по него път: и като го виде, мина от среща и замина.
32 Подобно и Левит некой, като стигна на това место, дойде, виде, мина от среща и замина.
33 Но един Самарянин като пътуваше дойде до него, и като го виде смили се,
34 и пристъпи та превърза раните му, като възливаше масло и вино; после го възкачи на добитъка си, та го занесе в гостилницата, и пригоди му.
35 И на утрешния ден когато си похождаше, извади та даде два динария гостилнику, и рече му: Пригодявай му: и каквото повече иждивиш аз на връщане ще ти платя.
36 И тъй, от тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците?
37 А той рече: Този който му стори милост. Тогаз Исус му рече: Иди, и ти така прави.
38 И в отиването им влезе Исус в некое село: и жена некоя си на име Марта го прие у дома си.
39 И тя имаше сестра нарицаема Мария, която бе седнала до нозете Исусови и слушаше словото негово.
40 А Марта се мълвеше за многото слугуване; и застана та рече: Господи, не брежиш ли, че сестра ми ме остави сама да слугувам? речи й прочее да ми помогне.
41 Отговори Исус, и рече й: Марто, Марто, грижиш се и мълвиш се за много неща;
42 но едно е потребно; а Мария избра добрата част, която нема да се отнеме от нея.