19 Имаше некой си человек богат, и обличаше се в багреница и висон, и веселеше се всеки ден светло.

20 Имаше пък и некой сиромах на име Лазар който покрит със струпеи лежеше пред вратата му.

21 И желаеше да се насити от трошиците които падаха от трапезата на богатия; но и псетата идваха та лижеха раните му.

22 И дойде време та умре сиромахът; и занесоха го ангелите на лоното Авраамово. Умре и богатият и погребан бе.

23 И в пъкъла, когато беше на мъки, дига очите си и вижда издалеч Авраама, и Лазара в неговите обятия.

24 И той извика и рече: Отче Аврааме, помилвай ме, и проводи Лазара да накваси края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламик.

25 Но Авраам рече: Синко, напомни си че ти си възприел твоите добрини в живота си; така и Лазар злините; а сега той е на утешение, а ти на мъки.

26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена пропаст голема, така що които искат да минат от тука КЪ вас, да не могат, нито пък които са там да преминат КЪ нас.

27 А той рече: Моля ти се прочее, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

28 защото имам петима братя, да им засвидетелствува, щото да не би да дойдат и те на това мъчително место.

29 Казва му Авраам: Имат Моисея и пророците: да слушат тех.

30 А той рече: Не, отче Аврааме; но ако иде некой от мъртвите при тех, ще се покаят.

31 Пак му рече: Ако не слушат Моисея и пророците, не щат се увери нито ако некой си и от мъртвите възкръсне.