16 Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.17 Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас,18 които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.