2 Чуйте, небеса, и слушай земьо, защото ГОСПОД говори: Синове отгледах и възпитах, но те отстъпиха от Мен.3 Волът познава стопанина си и магарето — яслите на господаря си. Израил не знае, народът Ми не разсъждава.4 Уви, грешен народ, народ натоварен с беззаконие, род на злодеи, синове, постъпващи покварено! Оставиха ГОСПОДА, презряха Светия Израилев, върнаха се назад.5 Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? Цялата глава е болна и цялото сърце — изнемощяло.6 От стъпалото на крака чак до главата няма в него здраво място — струпеи и синини, и гнойни рани, нито изстискани, нито превързани, нит омекчени с масло.7 Страната ви е пуста, градовете ви — изгорени с огън; земята ви — чужденци я пояждат пред очите ви и тя е пуста като разорена от чужденци.8 И сионската дъщеря е оставена като колиба в лозе, като пъдарница в градина с краставици, като обсаден град.9 Ако ГОСПОД на Войнствата не ни беше оставил малък остатък, като Содом бихме станали, на Гомора бихме се оприличили.