1 И когато минаваше, видя един човек, който беше сляп по рождение.2 И учениците Му Го попитаха, като казаха: Равви, кой е съгрешил – този човек или родителите му, за да се роди сляп?3 Иисус отговори: Нито този човек, нито родителите му са съгрешили, а за да се явят в него Божиите дела.4 Ние трябва да вършим делата на Този, който Ме е пратил, докато е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.5 Докато съм в света, Аз съм светлината на света.6 Като каза това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите на слепия;7 и му каза: Иди, умий се в къпалнята Силоам, което значи Пратен. И така, той отиде, уми се и дойде прогледнал.8 А съседите и онези, които го бяха виждали по-рано, че беше просяк, казваха: Не е ли този, който седеше и просеше?9 Едни казваха: Той е; други казваха: Прилича на него. Той каза: Аз съм.10 Тогава му казаха: Как ти се отвориха очите?11 Той отговори: Човекът, който се нарича Иисус, направи кал, намаза очите ми и ми каза: Иди на Силоам и се умий. И така, отидох и като се умих, прогледнах.12 Тогава му казаха: Къде е Той? Каза: Не зная.