1 (По слав. 130) Песен на изкачванията. На Давид. ГОСПОДИ, сърцето ми не е гордо и не се превъзнасят очите ми, нито се занимавам с неща, твърде големи и твърде чудни за мен.2 Наистина укротих и успокоих душата си, както отбито дете лежи при майка си; като отбито дете е душата ми в мен.3 Израилю, уповай се на ГОСПОДА отсега и до века!