1 (По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион. 2 На върбите сред него окачихме арфите си. 3 Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха – веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни! 4 Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя? 5 Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си! 6 Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си! 7 Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом, които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа! 8 О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила! 9 Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!