1 Човек, който се отлъчва, търси своето си желание и се противи на всеки здрав разум. 2 Безумният не се наслаждава на благоразумието, а само на това – да изявява сърцето си. 3 С идването на безбожния идва и презрение и с позора – безчестие. 4 Думите от устата на човека са дълбоки води, изворът на мъдростта е бликащ поток. 5 Не е добре да се показва пристрастие към безбожния, за да се онеправдава праведният в съда. 6 Устните на безумния причиняват препирня и устата му предизвиква бой. 7 Устата на безумния е гибел за него и устните му са примка на душата му. 8 Думите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема. 9 Който е небрежен в работата си, е брат на разсипника. 10 Името на ГОСПОДА е здрава кула, праведният прибягва в нея и е в безопасност. 11 Имотът на богатия е неговият укрепен град и е като висока стена във въображението му. 12 Преди гибелта сърцето на човека се превъзнася, а смирението предхожда славата. 13 Да отговаря някой, преди да чуе, е безумие и позор за него. 14 Духът на човека ще го подкрепя в немощта му, но кой ще повдигне унилия дух?