1 Сине мой, внимавай в мъдростта ми, приклони ухото си към разума ми, 2 за да запазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание. 3 Защото от устните на чуждата жена капе мед и говорът є е по-мек от маслинено масло, 4 но последствията є са горчиви като пелин, остри като двуостър меч. 5 Краката є слизат в смъртта, стъпките є водят към Шеол. 6 За да не разсъдиш за пътя на живота, пътищата є са непостоянни, и ти не ги знаеш. 7 И така, синове, слушайте ме и не отстъпвайте от думите на устата ми. 8 Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата є, 9 за да не дадеш честта си на други и годините си на жестокия; 10 да не се наситят чужди с имота ти и трудовете ти да отидат в дома на чужденец; 11 а ти да стенеш в края си, когато плътта ти и тялото ти излинеят, 12 и да казваш: Как намразих поучението и сърцето ми презря изобличението, 13 и не послушах гласа на учителите си и не приклоних ухото си към наставниците си! 14 Без малко щях да изпадна във всяко зло сред събранието и обществото. 15 Пий вода от своята си щерна* и която извира от твоя си кладенец. 16 Навън ще се изливат изворите ти, водните потоци – по улиците. 17 Нека бъдат само твои, а не и на чужди заедно с теб. 18 Да бъде благословен твоят извор и весели се с жената на младостта си – 19 любяща кошута и изящна сърна – нека нейните гърди те опиват по всяко време и винаги се възхищавай от нейната любов. 20 И защо, сине мой, да се възхищаваш от чужда и да прегръщаш обятията на чужда? 21 Защото пътищата на човека са пред очите на ГОСПОДА и Той измерва всичките му пътеки. 22 Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях. 23 Той ще умре от липса на поука и в голямото си безумие ще се заблуди.