1 (По слав. 94) Елате, да запеем радостно на ГОСПОДА, да възкликнем към канарата на нашето спасение! 2 Да дойдем пред Него с благодарност, да възкликнем към Него с псалми! 3 Защото ГОСПОД е Бог велик и Цар велик над всички богове. 4 В ръката Му са дълбините на земята и Негови – планинските височини. 5 Негово е морето, защото Той го е направил, и Неговите ръце образуваха сушата. 6 Елате, да се поклоним и да се наведем, да коленичим пред ГОСПОДА, нашия Създател! 7 Защото Той е нашият Бог и ние сме народът на пасбището Му и овцете на ръката Му. Днес, ако чуете гласа Му, 8 не закоравявайте сърцата си както при Мерива, както в деня на Маса в пустинята, 9 когато бащите ви Ме изпитаха, опитаха Ме, въпреки че бяха видели делото Ми. 10 Четиридесет години се отвращавах от това поколение и казах: Те са народ, който се отклонява в сърцето си, и не познават Моите пътища. 11 Затова се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!