3 Ето, наследство от ГОСПОДА са синовете и награда от Него е плодът на утробата.

12 Нека синовете ни в младостта си бъдат като пораснали растения и дъщерите ни — като крайъгълни колони, издялани като за дворец!

13 Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.14 Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.

9 Чрез какво може млад човек да опази пътя си чист? Като внимава на себе си според словото Ти.

9 Чрез какво може млад човек да опази пътя си чист? Като внимава на себе си според словото Ти.

11 Елате, вие, синове, послушайте ме; на страх от ГОСПОДА ще ви науча.

6 Възпитавай детето в пътя, по който трябва да върви, и няма да се отклони от него дори когато остарее.

6 Възпитавай детето в пътя, по който трябва да върви, и няма да се отклони от него дори когато остарее.

6 Възпитавай детето в пътя, по който трябва да върви, и няма да се отклони от него дори когато остарее.

15 Безумието е вързано в сърцето на детето, но тоягата на наказанието ще го отдалечи от него.

15 Безумието е вързано в сърцето на детето, но тоягата на наказанието ще го отдалечи от него.

24 Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме.

1 Мъдър син приема наставлението на баща си, а присмивателят не слуша изобличение.

1 Сине мой, не забравяй закона ми и сърцето ти нека пази заповедите ми,2 защото те ще ти прибавят дългоденствие и години на живот, и мир.

1 Сине мой, не забравяй закона ми и сърцето ти нека пази заповедите ми,

12 защото ГОСПОД изобличава онзи, когото люби, също както бащата — сина, който му е мил.

4 и той ме наставляваше и ми казваше: Нека сърцето ти държи думите ми! Пази заповедите ми и живей!5 Придобий мъдрост, придобий разум! Не забравяй и не се отклонявай от думите на устата ми.

15 Пръчката и изобличението дават мъдрост, а дете, оставено без грижа, засрамва майка си.

13 Не задържай наказанието от детето, защото, ако и да го биеш с пръчката, то няма да умре.

22 Слушай баща си, който те е родил, и не презирай майка си, когато остарее.23 Купувай истина и не я продавай, и мъдрост, и поука, и разум.

26 Който съсипва баща си и прогонва майка си, е син, който нанася срам и позор.

1 По-добър е сиромах, който ходи в честността си, отколкото лъжлив в устните си и безумен.

7 Праведният, който ходи в чистотата си — децата му след него са блажени.

11 Даже и детето се познава по това, което върши — дали делата му са чисти и прави.

25 Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

6 Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

6 Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

5 Безумният презира поучението на баща си, но който зачита поправлението, е благоразумен.

20 Мъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

7 Който пази закона, е благоразумен син, а който е другар на гуляйджиите, засрамва баща си.

8 Сине мой, слушай наставлението на баща си и не отхвърляй закона на майка си,9 защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица за шията ти.

32 И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.33 Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте.

1 Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е правилно.2 ?Почитай баща си и майка си" – което е първата заповед с обещание –3 ?за да ти бъде добре и да живееш много години на земята."

4 И вие, бащи, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в Господното възпитание и наставление.

4 И вие, бащи, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в Господното възпитание и наставление.

1 И така, бъдете подражатели на Бога като възлюбени деца

20 Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа.

21 Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават.

6 И тези думи, които днес ти заповядвам, да бъдат в сърцето ти;7 и на тях да учиш усърдно синовете си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.

7 и на тях да учиш усърдно синовете си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.

40 Затова да пазиш наредбите Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да бъдеш добре, и ти и синовете ти след теб, и за да продължиш дните си в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава завинаги.

28 Внимавай и слушай всички тези думи, които ти заповядвам, за да бъде добре на теб и на синовете ти след теб до века, когато вършиш онова, което е добро и право в очите на ГОСПОДА, твоя Бог.

46 той им каза: Насочете сърцата си към всички тези думи, с които днес ви засвидетелствам, и ги заповядайте на синовете си, за да внимават да вършат всичките думи на този закон.47 Защото за вас това не е празно слово, а това е животът ви; и чрез това слово ще продължите живота си в земята, към която преминавате Йордан, за да я завладеете.

14 А Иисус каза: Оставете дечицата и не ги спирайте да дойдат при Мен, защото на такива е небесното царство.

14 А Иисус каза: Оставете дечицата и не ги спирайте да дойдат при Мен, защото на такива е небесното царство.

1 В същото време учениците дойдоха при Иисус и казаха: Кой е най-голям в небесното царство?2 А Иисус повика едно детенце, постави го сред тях и каза:3 Истина ви казвам: ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.4 И така, който смири себе си като това детенце, той е най-голям в небесното царство.

3 Истина ви казвам: ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.4 И така, който смири себе си като това детенце, той е най-голям в небесното царство.5 И който приеме едно такова детенце в Мое Име, Мен приема.

10 Внимавайте да не презирате нито едно от тези малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, който е на небесата.

25 В онова време Иисус заговори, като каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, защото си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните.

9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.

13 Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците им се скараха.14 Но Иисус, като видя това, възнегодува и им каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги спирайте; защото на такива е Божието царство.

36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях. И като го прегърна, им каза:37 Който приеме едно от тези дечица в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема не Мен, а Този, който Ме е пратил.

52 И Иисус напредваше в мъдрост, в ръст и благоволение пред Бога и хората.

15 А когато закусиха, Иисус каза на Симон Петър: Симоне Йонов, любиш ли Ме повече отколкото тези? Каза Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му каза: Храни агънцата Ми.

12 А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца – на тези, които вярват в Неговото Име;

14 Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове.

15 Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!

16 Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.

19 Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове.

26 Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Иисус Христос,27 понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли.

1 Вижте каква любов ни е дал Отец – да се наречем Божии деца; а такива и сме. Затова светът не ни познава, защото Него не позна.

2 Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е.3 И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист.

12 Пиша на вас, дечица, защото вашите греховете са простени заради Неговото Име.

21 Дечица, пазете себе си от идоли. Амин.

4 който управлява добре своя дом и държи децата си в послушание с пълна сериозност,

8 Но ако някой не се грижи за своите и най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от невярващ.

5 и сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: ?Сине мой, не презирай наказанието на Господа и не отслабвай, когато те изобличава Той,6 защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема."7 Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва?8 Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове.9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем?

11 Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него.

31 А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти.

22 Избягвай младежките страсти и заедно с тези, които призовават Господа от чисто сърце, се стреми към правдата, вярата, любовта, мира.

2 И каквото си чул от мен при много свидетели, това предай на верни хора, които да са способни да научат и други.

13 И всичките ти синове ще бъдат научени от ГОСПОДА и мирът на синовете ти ще бъде голям.

13 И всичките ти синове ще бъдат научени от ГОСПОДА и мирът на синовете ти ще бъде голям.

19 Живият, живият, той ще Те хвали, както аз днес; бащата ще извести на синовете си Твоята вярност.

15 Може ли жена да забрави кърмачето си, да не се смили над рожбата на утробата си? Дори и тези да забравят, Аз пак няма да те забравя!16 Ето, на дланите Си съм те врязал, стените ти са винаги пред Мен.

14 И огледах и станах, и казах на благородните, на първенците и на останалия народ: Не се бойте от тях, помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си!

1 И момчето Самуил служеше на ГОСПОДА пред Илий. А ГОСПОДНОТО слово беше рядко в онези дни; видението не беше често.

4 За мен няма по-голяма радост от това — да слушам, че моите деца ходят в истината.

4 За мен няма по-голяма радост от това — да слушам, че моите деца ходят в истината.

4 няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши.5 Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си,6 за да ги знае идното поколение — синовете, които щяха да се родят — за да станат и да ги разказват на своите синове;7 и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди,