36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.37 И всички плакаха много и паднаха на шията на Павел, и го целуваха,38 наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

1 След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, се прости с тях и тръгна да отиде в Македония.

33 И след като преседяха известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при онези, които ги бяха изпратили.

17 А ние, братя, като останахме без вас за кратко време – като присъствие, а не в нашето сърце – се постарахме още повече, с голямо желание да видим лицето ви.

8 Защото Бог ми е свидетел как копнея за всички вас със сърдечната любов на Иисус Христос.

41 И когато момчето си отиде, Давид стана от южната страна, падна по лице на земята и се поклони три пъти. И те се целуваха един друг и плакаха заедно, а Давид плака твърде много.42 После Йонатан каза на Давид: Иди си с мир, както и двамата се заклехме в ГОСПОДНОТО Име и казахме: ГОСПОД да бъде между мен и теб и между моето потомство и твоето потомство до века! Тогава той стана и си отиде, а Йонатан отиде в града.

41 И когато момчето си отиде, Давид стана от южната страна, падна по лице на земята и се поклони три пъти. И те се целуваха един друг и плакаха заедно, а Давид плака твърде много.

8 И Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. ГОСПОД да ви окаже милост, както вие оказвахте на умрелите и на мен.9 ГОСПОД да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. И тя ги целуна. А те издигнаха гласовете си и заплакаха.10 И й казаха: Не, непременно ще се върнем с теб при твоя народ!11 А Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои. Защо да идвате с мен? Имам ли още синове в утробата си, че да ви станат мъже?12 Върнете се, дъщери мои, идете, защото аз съм прекалено стара, за да се омъжа. Ако кажех, че имам надежда, даже ако се омъжех тази нощ и родях синове,13 вие бихте ли ги чакали, докато пораснат? Бихте ли се въздържали затова да не се омъжите? Не, дъщери мои — понеже моята горчивина е по-голяма от вашата, защото ръката на ГОСПОДА се е простряла против мен.14 И те издигнаха гласовете си и отново заплакаха. И Орфа целуна свекърва си за сбогом, а Рут се прилепи към нея.

14 И те издигнаха гласовете си и отново заплакаха. И Орфа целуна свекърва си за сбогом, а Рут се прилепи към нея.

27 След това Мойсей изпрати тъста си и той отиде в своята земя.

24 ГОСПОД да те благослови и да те опази!25 ГОСПОД да осияе с лицето Си над теб и да ти окаже милост!26 ГОСПОД да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир!

7 ГОСПОД ще те пази от всяко зло, ще пази душата ти.8 ГОСПОД ще пази излизането ти и влизането ти отсега и до века.

25 Благодат да бъде с всички вас. Амин.

11 Най-накрая, братя, радвайте се, усъвършенствайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.

11 Най-накрая, братя, радвайте се, усъвършенствайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир; и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.12 Поздравете се един друг със свята целувка.13 Поздравяват ви всичките светии.14 Благодатта на Господ Иисус Христос и Божията любов, и общението на Светия Дух да бъде с всички вас. (Амин.)

10 Най-накрая, братя мои, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.

6 И Иисус ги благослови и ги изпрати и те отидоха в шатрите си.

61 Каза и друг: Ще Те следвам, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.62 А Иисус му каза: Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство.

20 А той остави говедата и изтича след Илия, и каза: Моля те, нека целуна баща си и майка си и ще те последвам! А той му каза: Иди, върни се, защото какво съм ти направил?21 И той се върна от него и взе двойката говеда, и ги закла, и свари месото им с впряга на говедата, и даде на хората, и те ядоха. После стана и последва Илия, и му слугуваше.