1 (По славянската номерация част от девети.) ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена?2 Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха!3 Защото безбожният се хвали с желанието на душата си — алчният се благославя и презира ГОСПОДА.4 Безбожният казва в гордостта на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог.5 Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение,6 казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда.7 Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество, под езика му е съсипия и суета.8 Седи в засада в двора, в тайните места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха.9 Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си.10 Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти.11 Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.12 Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите.13 Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш?14 Ти си видял, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник.15 Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече.16 ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му.17 ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си,18 за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече.