1 (По слав. 57) За първия певец. По музиката на Не унищожавай. Миктам на Давид. Наистина ли говорите правда, съдии? Право ли съдите, човешки синове?2 Не, в сърцето си вие вършите неправда, за насилието на ръцете си проправяте път по земята.3 Безбожните са отстъпили още от майчината утроба; още щом се родят, се отклоняват тези, които говорят лъжи.4 Отровата им е като змийска отрова, те са като глухата кобра, която запушва ухото си,5 за да не чуе гласа на омайвачите, колкото и изкусно да омайват.6 Боже, разбий зъбите им в устата им! ГОСПОДИ, строши зъбите на младите лъвове!7 Нека се излеят като води, които изтичат. Когато стрелят стрелите си, нека са като строшени.8 Нека бъдат като охлюв, който се разтапя, докато върви; като недоносче на жена, нека слънцето не видят.9 Преди да могат котлите ви да усетят огъня от тръните, сурови или обгорели, Той с вихрушка ще ги помете.10 Праведният ще ликува, когато види възмездието, ще измие краката си в кръвта на безбожния.11 И човек ще каже: Наистина има награда за праведния; наистина има Бог, който съди на земята.