1 (По слав. 136) При реките на Вавилон, там седяхме и плачехме, когато си спомняхме Сион.2 На върбите сред него окачихме арфите си.3 Защото там тези, които ни плениха, поискаха от нас думи на песен; и които ни притесняваха — веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни!4 Как да пеем ГОСПОДНА песен в чужда земя?5 Ако те забравя, Ерусалиме, да забрави десницата ми умението си!6 Да се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не издигна Ерусалим начело на радостта си!7 Спомни си, ГОСПОДИ, деня на Ерусалим против синовете на Едом които казваха: Сринете, сринете го до самата му основа!8 О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!9 Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!