1 (По слав. 35) За първия певец. Псалм на ГОСПОДНИЯ слуга Давид. Беззаконието на безбожния говори вътре във сърцето ми. Пред очите му няма страх от Бога,2 защото той се ласкае в очите си, когато постигне беззаконието си, когато мрази.3 Думите на устата му са грях и измама, не иска да бъде разумен, да върши добро.4 Замисля грях на леглото си, застава на недобър път, злото не мрази.5 ГОСПОДИ, милостта Ти е до небесата, верността Ти — до облаците;6 правдата Ти е като величествените планини; присъдите Ти са като голяма бездна; на човек и животно помагаш Ти, ГОСПОДИ!7 Колко е скъпоценна милостта Ти, Боже! И човешките синове прибягват под сянката на Твоите криле.8 Ще се наситят от тлъстината на дома Ти, ще ги напоиш от реката на Своите сладости.9 Защото у Теб е изворът на живота, в Твоята светлина ще видим светлина.10 Простри милостта Си към онези, които Те познават, и правдата Си — към правите по сърце.11 Нека не ме стигне кракът на гордите и да не ме пропъди ръката на безбожните.12 Там паднаха онези, които вършат грях, бяха повалени и не можаха да станат.