5 и сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: ?Сине мой, не презирай наказанието на Господа и не отслабвай, когато те изобличава Той,

6 защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема."

7 Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва?

8 Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове.

9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем?

10 Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.

11 Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него.